 |
Morphology analysis
изрубить (172) | Verb, perfect, transitive
| 1 | изруби́ть | ||
| 2 | изруби́л | ||
| 3 | изруби́ла | ||
| 4 | изруби́ло | ||
| 5 | изруби́ли | ||
| 6 | изруби́в | ||
| 7 | изруби́вши | ||
| 8 | изруби́шь | ||
| 9 | изруби́т | ||
| 10 | изруби́м | ||
| 11 | изруби́те | ||
| 12 | изрубя́т | ||
| 13 | изруби́ | ||
| 14 | изруби́те | ||
| 15 | изрублю | ||
| 16 | изруби́вший | ||
| 17 | изрубя́щий | ||
| 18 | изрубленный | ||
| 19 | изруби́мый |